Преди няколко години експертът по визуализациите Джон Нелсън, използвайки видеоматериали на НАСА, направи анимация с годишните сезонни промени в Северното полукълбо и я нарече „Дишащата Земя“ (Breathing Earth). Човек нагледно вижда как земята побелява и се раззеленява, когато снегът настъпва и отстъпва, как зимата идва и си отива, сякаш по силата на сърдечен ритъм. Земляните знаем, че това е ритъмът на живота на нашата планетата, който се диктува от нашата блестяща звезда, нашето Слънце.

През 2020 г. астрономическата зима настъпва в 12,02 ч. българско време на 21 декември по време на зимното слънцестоене. Слънцестоенето се случва в един и същи миг за всички хора, навсякъде по Земята, когато в рамките на няколко дни Слънцето почти няма да променя височината си в небето по пладне. В нашето полукълбо това е времето на късния изгрев и ранния залез, на краткия ден и дългата нощ. Българинът обаче знае, че Лятното Слънце е било от Еньовден (Св. Йоан Кръстител) до Мечкинден (Св. апостол Андрей, 13 декември по стар стил). От него нататък се завърта и идва Зимното Слънце от Мечкинден до Еньовден, и денят ще расте с по едно просено зърно, за да може земята да роди и всичко да порасне.

Както в повечето митологии, и при нас Слънцата са две – лятно и зимно; едното, което свети отгоре, другото, когато пътува надолу, под земята. И в Древен Египет богът Слънце Амон Ра, който е създател на света и на хората, баща на боговете, баща на царя, господар на всички части на света – и на небето и земята, и на подземния свят, съпровожда фараона по реката на времето в задгробния живот. И в Древен Рим в началото има две Слънца – Sol Indiges и Sol Invictus (Непобедимото Слънце), което замества персийския Слънчев бог Митра, раждането на който се чества на 25 декември. То става специален защитник на императорите и на империята и главен императорски култ, докато не бъде заменен от християнството.

Както и Двуликият Янус, който е в Римския пантеон преди Юпитер и Сатурн и който „отваря“ началото през януари и „затваря“ цикъла след жътва. Той ще бъде наследен от Св. Йоан Кръстител на 24 юни – в дните на лятното, и от Св. апостол Йоан Богослов на 27 декември (както го чества Католическата църква) – в дните на зимното слънцестоене. Така е приело човечеството от древността, че настоящите събития повтарят събитията от мита и по този начин подновяват основния ред на Вселената, която е формирана, когато първичният хаос бива подреден. И Слънцето, като източник на светлина и топлина и като пораждащо живота на Земята, е силата, която защитава космическия ред. Защото култът към Слънцето всъщност не е преставал. Взаимоотношенията Слънце – човек са в парадигмата на източник и реципиент. Човекът получава, а Слънцето му дава живот, светлина, топлина, любов, радост. То е доброто, златото / богатството, мъжката сила, която „опложда“ земята, за да роди, царската власт и слава.

А по българските земи ще наричат Слънцето на галено Райко (от Христо – Христос), защото негови символи са огънят в огнището и кръстът, който става знак и на християнството. И когато ежегодно, по силата на обичая и следвайки установения обред, подновяват стария огън в огнището на къщата, защото губи своята магическа сила и не може да действа срещу лошите духове и болестите, ще наричат новия – жив, млад, Божи огън, който се спуска невидим отгоре. Почитта към чудото, което е Слънцето, всъщност пребъдва във времето, защото то „озарява хората и дава живот на телата им, издига душите им и ги дарява с вечност“. То става символ на Божествеността и Духовността, Доброто и Знанието („Напред, науката е слънце, което във душите грей!“), на Светлината, отъждествявана със Словото, на Истината – основните символи и алегории в Свободното Зидарство.

Един израз на идеята за Слънчевата енергия е Соломон, чието име SOL-OM-ON е името на Върховната Светлина на три различни езика, а строителите на неговия Храм са наричани Синове на Светлината. Както Слънцето изгрява от изток и през юг (в Меридиана му) отива към залез, така и Светлината в Храма чрез огъня на свещта осветява и освещава Катедрите на Почитаемия Майстор и Надзирателите на Изток, Юг и Запад.

Според авторитетите в Свободното Зидарство Слънцето, като източник на материална светлина, напомня на Масона за онази интелектуална Светлина и Истина, които той непрекъснато търси Посвещението на Свободния Зидар и последващото му преминаване през Трите Символични Степени, символизират вечния непрекъснат цикъл на живот, смърт и прераждане, а обучението, което получава във всяка Степен, докато овладее показаните уроци и знание, го усъвършенства и го прави по-добър човек.

Мощният символизъм на Слънцето, което се означава като точка в кръг, символизира и житейската позиция на Свободния Зидар, който е в точката, от която никога не може да сгреши. А основното мото на Занаята „Да бъде Светлина!“ сочи, че моралното и интелектуалното просвещаване и постигане на познание са основни цели на Царственото Изкуство. Космическата сонда New Horizons преди пет години мина покрай Плутон, продължи пътя си в дълбокия космос и днес е далеч от Земята и от Слънцето. Чрез нейните данни астрономите решават да разберат колко точно е осветена Вселената, когато нашата звезда няма влияние. Оказва се, че след като отчетем данните от известните досега източници все още не е ясно откъде идва около половината светлина в Космоса.

Учените нямат отговор на какво се дължи този феномен – възможно е да става въпрос за съвсем нов и непознат на науката източник на светлина. Кой ли е той? Втората новина е свързана донякъде с първата и е симптоматично, че се появяват по едно и също време. И накрая… Има две новини от края на ноември месец тази година, които заслужават нашето специално внимание. Първата е, че Вселената е много по-светло място, отколкото сме предполагали. Изследване на астрофизик и неврохирург сравнява две от най-сложните системи в природата: невронната мрежа в човешкия мозък и космическата мрежа от галактики във Вселената.

Оказва се, че приликите между двете са не само визуални, но и структурни: подредени са в добре дефинирани мрежи, с възли (неврони в мозъка, галактики във Вселената), свързани чрез нишки; потокът от информация и енергия между възлите е само около 25 процента от масата и енергийното съдържание на всяка система; имат сходен информационен капацитет.

„… това сходство в капацитета на паметта означава, че цялото тяло от информация, която се съхранява в човешкия мозък (например целият жизнен опит на човек), също може да бъде кодирано в разпределението на галактиките в нашата Вселена“, споделят изследователите. Все още ли трябва да мислим, че космосът е само тъмнина и че Вселената е нещо отделно от нашия човешки землянски живот? Или трябва да си припомним началото на Библията / Книгата на Светите Закони: „… и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата“ (Битие 1:1-2).

И да се замислим за същината на отношенията между човека и Божия Дух – не в буквален смисъл, а в смисъла, който „осъзнава“ нашия живот – какво се случва около нас, какво се случва вътре в нас; да проектираме Словото Му върху живота си и да се вслушваме в казаното. Защото просветлението, към което се стремим като Свободни Зидари, идва и от ежедневното ни „осветляване“ – когато се опитваме да не грешим спрямо себе си и околните (да не забравяме, че „свят“, „светя“ и „светлина“ са сродни думи с еднакъв произход). Защото, в крайна сметка, както се пее в култовата July morning на легендарните англичани от „Юрая Хийп“ / Uriah Heep, всеки един от нас, като човешко същество на тази Земя, върви по Пътя си, „…за да търси любов, с магията на новото зазоряване и с прекрасното Слънце“. … И после всичко започва отначало.