„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ… И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята) и да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години… И създаде Бог двете големи светила, по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта…“. Първа книга Моисеева, глава 1

 И биде Светлина и тъмнина. Начало и край. Раждане и смърт. Добро и зло. Мъж и жена. Един вечен кръговрат. Вечен като живота и стремежа – изначалния към Светлината. Дуалността на човешката природа и човекът – въплъщение на Любовта. Балансът на видимото и невидимото. И тук логично мисълта се насочва към видимите небесни светлини, носещи невидима сила и символиката, скрита зад Сътворението, творяща съзидание и формираща поток от скрити значения.

Циклите в живота са подчинени на основна закономерност в природата: „За да се прояви събитие в материалния свят, е необходимо наличието на два противоположни компонента, които са във взаимодействие! Пораждането на единия от тях, предизвиква появата на другия. А заличаването му елиминира цялата система!“.

И създаде Бог Слънцето и Луната. Мистерия на противоположности. Контраст и единност. Две небесни светила, които носят дълбок смисъл и символика, отразявайки двете половини на едно цяло. Толкова свързани и толкова разделени. Слънцето като върховна космическа сила – Вселенският баща. Сила, даваща живот на всичко живо. Слънцето – символ на топлината, жизнеността, младостта. То носи мъжката енергия и мощ. Символ на деня и началото. Шанса за още един ден живот.

С изгрева идва и надеждата. Залезът му бележи края на деня, но и началото на нощта, когато на небето идва да царува Луната. Време на покой, трансформация, сънища и връзка с незримия свят на необятната човешка душа и божествените светове. Луната – символът на душата и подсъзнанието. На интуицията и промяната. На женското начало и плодородието. Луната носи мистика и загадъчност. Олицетворява емоциите в цялата им необятна палитра от чувствителност, възприемчивост, нежност, самовглъбяване, уединение. Тя достига душата и докосва нейните най-тънки струни, за да извади красива мелодия. Проводник на чувствата и усещанията, тя управлява човешките реакции. Символ на майката, която дава живот, отглежда и възпитава, помага за първите стъпки в живота, Луната влияе върху оформянето на личността. Носи чувство за дом, за привързаност към семейството, за принадлежност. Дарява ни с богато въображение. Прави ни адаптивни, търсещи промени, внимателни и предпазливи. Луната символизира промените в живота ни.

Но сама по себе си Луната не излъчва и не твори, а само събира и отразява. Лишена от своя собствена светлина и преминавайки през различни форми и фази, тя показва своята зависимост, трансформация и подновяване. Акумулира, преработва и дава. Но тя е и емблема на отминаващото време. Символ на биологичните ритми и космическото изражение на цикличността в живия свят. Способността й да нараства и да се смалява, да изчезва и да възвръща първоначалната си форма я прави звезда на ритмите на живота. За човека Луната е символ на преминаването от живота към смъртта и от смъртта към живота. Тя е едновременно врата към Небето и врата към Ада. И Бог създаде Луната, за да бъде тя светило в мрака на нощта.

 Може ли да съществува тъмнината без светлината? Не може. Какво е тогава тъмнината? Тъмнината е пълно отсъствие на светлина. Тъмнината е състояние без Любов. Съществува ли тогава наистина тя? Нима всеки човек не носи в себе си поне малко светлина? Всеки я носи в сърцето си. И няма как да бъде различно, защото Бог живее във всеки от нас. Просто има моменти, в които ние сме Го забравили.

 Изоставили сме Го, там някъде – забутан дълбоко в някое кътче на страданието или самотата, на болката или отчаянието, на отмъщението или завистта. Все състояния на пълно отсъствие на Светлина. Ако отстраним Светлината и Любовта от едно съзнание, където и да се намира то, тъмната страна ще прояви себе си чрез страха и съмнението. А Истината е една. Всяко живо същество се стреми да я докосне. Нея – Светлината. Светлината е Любов. Тя привлича дори, когато може да те изгори. Извор на живот и съзидание. Символ на чистотата и на Мъдростта. Бог. И той създаде за нас това небесно светило, за да може, точно когато сме най-сами, най-чувствителни, най-крехки и изплашени, тя – Луната да изгрява там на звездното небе и да ни напомня със своята отразена Светлина, че Бог винаги е с нас, дори и ние да не Го виждаме. Той ни изпраща своята Любов и подкрепа, винаги. Чрез видими и невидими пътища, хора, събития. Отразяващи Неговата Воля, Любов и Светлина.

 Необятна и мистична, Луната крие своите тайни и сякаш приковава погледа ти там в този ярко светещ кръг и чете в душата ти. Странна. Непозната. Тайнствена. Тя пронизва мрака, за да бъде Светлина. Сложна и неподвластна на шаблони, със своята изменчива природа, тя ни учи да бъдем адаптивни и да не губим себе си и вярата си. Да следваме пътя, огрян от Светлина. Да се развиваме, да учим, да вървим напред, следвайки Неговите повели и носим Любовта в сърцата си. Да бъдем Неговата отразена Светлина за хората, за живота, за Земята. Символ на нощта и красотата, с отразената си от Слънцето приглушената светлина Луната носи Светлината в безкрайната тъмнина.